/Из книгата Панорама на общностите в Югозападна България, Кюстендил - 1999г., автор Йордан Котев/
©Текстът е защитен от закона за авторското право – не могат да бъдат използвани по какъвто и да е начин материали от сайта без разрешение на автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)
Издаденият през 1856 г. "Хати Хумаюн" или "Магна харта"- постановление за права на християните в турската империя на султан Абдул Меджит, създава благоприятни условия за засилване дейността на чужди мисии в границите на империята. По това време бордът на конгрешанските църкви е работил вече 40 години в Мала Азия. Постепенно се утвърждавало решението да се предприеме дейност и в Европейската част на Турция. Около 1857 година мисията на конгрешанския борд работи вече с център Цариград и има известна дейност в Родосто и Одрин. Понеже борда не е имал материална възможност да се нагърби с цялата работа в Бъргария д-р С. Хамлин влязъл във връзка с методистите, като посетил тяхната лятна конференция в гр. Палмира. Оказало се, че те още през 1852 г. са определили една сума от 5000 долара за целта. На тази конференция било решено, че е дошло време да се започне работа между българите. Решено било методистите да работят на север от Балкана, а територията на юг, да остане за съборните евангелски църкви- конгрешани /думата "съборни" е прибавена към евангелските църкви при изработване на новия устав след пасторския процес 1949 година/.Те постепенно обхванали тогавашните провинции на Европейска Турция: Румелия, Македония, Албания. Чарлз Морис е първият мисионер на конгрешанския борд между българите. Той превежда и написва книги и брошури на български език и съставя първия англо- български и българо-английски речник. През м. април 1864 г. М. Мериам посещава Кюстендил. Нашият град е свързан с неприятните спомени на Елена Стоун. За набавяне средства за ВМОРО четата на Яне Сандански заедно с Христо Чернопеев залавят Елена Стоун от Конгрешанската мисия в местността "Подпряната стена"- при седловината Предела, между планините Пирин и Рила на 21 август 1901 година. Близо шест месеца тя престоява в плен. "Стояхме скрити на няколко километра от Кюстендил, където са казармите", Алберт Сониксен. Изповедта на един македонски четник, С., 1983 г., стр. 178. Днес сякаш по ирония на съдбата около това място, в селата Жилинци и Върташево- вече квартали на гр. Кюстендил, има впечатляващо присъствие на адвентисти, адвентисти реформатори, евангелисти, иеховисти. Според записките на Владимир Караманов- окръжен управител на гр.Кюстендил, 1913-1916 год., краевед, съхранявани от неговата дъщеря /до1998г./ Тамара Караманова- "в разни години след освобождението /1878 г./ и до това време са дохаждали в града разни библейски книжари, които са продавали между гражданите новия завет и разна друга евангелска книжнина. Освен тия пътуващи книжари през това време, за по дълго и по кратко време, са се били установили в града, като евангелски проповедници следните лица, а именно: Тодор Костов, Коста Гандовски, Васил Караиванов, Георги Седлоев от Якоруда и Иван Стефанов от Банско"… Според същия краевед- историк "Организирането на Кюстендилската Евангелска църква става на 28 октомври 1923 година, по времето когато в Кюстендил заседава съборът на българските евангелски църкви, между 27 и 31 октомври… Между другите разгледани въпроси на тоя събор е било разгледано и желанието на тогавашното Кюстендилско евангелско общество да бъде организирано в църква… Съдържанието на съставения по случая протокол с означение в него и на имената на основните членове на Кюстендилската евангелска църква е следното: П Р О Т О К О Л: "Съборът на българските евангелски църкви заседаващ в гр. Кюстендил от 27 до 31 октомври 1923 год., държа извънредно заседание, в което бяха представени 21 църкви и общества с 31 делегати. Предложено бе желаниета на Кюстендилското евангелско общество да бъде организирано в църква. Съборът уважи молбата и реши да се организира църква. Организирането на църквата се извърши в неделя- 28 октомври 1923 година, 20.00 часа вечерта. При организирането на църквата се приеха следующите лица, които по рано са били приети с изпит. 1. Пастор К. Ив. Терзиев- /в статията, по точно в протокола моите допълнения ще ги слагам в скоби след името с термин б.а. от Банско/ 2. Еленка К. Терзиева /б.а. негова съпруга/ 3. Мария Др. Тошева /б.а. по народност швейцарка от Женева- съпруга на кюстендилския лекар Никола Тошев /1862-1913/ носител на либералните идеи в града, управител на градската болница 1909-1910 година/ 4. Никола Хр. Семерджиев /б.а. от гр. Кюстендил, род 10.04.1863 г., умира 1947 г., потеклото му е от с. Раково, Кюстендилско. През време на Сръбско-Българската война 1885 г. участва като доброволец. На 03.11.1924 г. получава евангелско проповедническо звание/ 5. Тина Н. Семерджиева /б.а. от гр. Кюстендил, съпруга на Н. Семерджиев/ 6. Георги Костадинов 7. Юрданка Г. Костадинова 8. Тасе Златарски 9. Благой Варадинов 10. Андон Монев 11. Петър Хр. Расолков /б.а. по късно със съпругата си преминават към адвентизма/ 12. Стана Хр. Расолкова /б.а. съпруга на П. Расолков, през 1927 г. кръстена в адвентната вяра в гр. Русе. В протокола грешно е записано бащиното и име Хр. /нейното е Петрова// 13. Стоян К. Кечов 14. Атанас Н. Табаков /б.а. от Банско/ 15. Елена Ат. Табакова /б.а. съпруга на А. Табаков от Банско/ 16. Васил Кацарски 17. Евдокия В. Кацарска 18. Симеон Младенов 19. Райка Д. Костантинова 20. Николенко Виктор /б.а. руски емигрант от балтийските земи, временно пребиваващ в Кюстендил/ 21. Стоил Ст. Кечов 22. Елисавета Ант. Монева 23. Юрданка Атанасова Дачова 24. Наталия Г. Данаилова 25. Димитър Костадинов Чингаров" Ст. Йорданов в книгата си "Кюстендил в миналото и сега", 1936 г., стр. 40 пише: "В съседство на централния градски площад е евангелския дом, основан в 1883 година. Тази черква представлява стара, вехта постройка, собственост на евангелското общество в града". Според "История на евангелските църкви в България" 1994 г. стр. 192, през 1890 г. двама братя, мисионерите д-р Яков Ф. Кларк и библейският книжар Яков Клюнт /б.а. някъде се среща и като Кмонд/ посещават гр. Кюстендил и се срещат с Никола и Тина Семерджиеви. /б.а. Никола по това време е писар в Кюстендилското околийско управление, след това става митнически чиновник в Брегово, Видинско/. Къщата му, която дълги години служи и като домашна църква на ул. "Гороцветна" № 24, по късно е закупена от вярващи Станко Захариев, който по късно станал презвитер, баща на Атанас Станков Захариев- скромен и смирен човек, впечатляващ с духовното си присъствие. До закупуването на къщата от сем. Семерджиеви, тя е била притежание на наследниците на Иванчо Фильов от с. Лозно. Никола и Тина Семерджиеви, А Златаров, А. Табаков, Георги Костадинов, Наталия Табакова, Йорданка Георгиева и Ангел Данчев сформират група за изучаване на писанието. Според Вл. Караманов- "неговото приобщаване"/ става въпрос за Никола Семерджиев към евангелизма датира от 1882 година. Според неговия разказ това станало така: "През тая година бил пристигнал в гр. Кюстендил библейският книжар Яков Кмонд"… Никола Семерджиев приобщава към протестантизма сестра си Ирина и зет си Пано Димков от гр. Велес, музикантски старши подофицер. "Постепенно към тая тройка се присъединяват и няколко от новопреселниците в г. Кюстендил след Освобождението български семейства от Македония, които още в родните си места са били приобщени към протестантството"… "Тия преселници са били: Евтим Винаров и съпругата му Марча от гр. Струмица" /на други места за него се споменава, че е от Радовиш/, "семейство Чачарови от гр. Радовиш, баба Ката от Струмица и др."… "По материални съображения към тях се присъединяват постепенно и няколко кюстендилски семейства; като семейството на бедния майстор кондурджия Дачо Манчов" и др. На 08.12.1898 г. дошъл в града п-р Димитър Н. Фурнаджиев от Банско с жена си "интелигентна жена…американска възпитаничка"- според В. Караманов Зорница В. Караиванова и работили тук до 15.11.1906 година. През 1903 г. г-н Фурнаджиев е изпратен от македонската организация в САЩ да събира помощи за пострадалите през време на Илинденското въстание /1903 г. подготвено и водено от ВМОРО/. За 32 години пред Министерството на външните работи той е официален религиозен представител на всички евангелисти в България. Като изключително уважавана и ерудирана личност той е единственият представител на Балканите на конференцията в Констанц- Германия, за основаване на световен съюз за мир чрез църквите. По тяхно време обществото нарастнало и била закупена къща, приспособена за неделните служби. През 1902 г. се образува евангелско общество с проповедник току що завършилия в чужбина Коста Гандовски. По късно в града идва п-р Иван Д. Стефанов- по време на войната църквата се пълнела с войници богомолци. След п-р Стефанов за няколко месеца идвал Васил Петков Караиванов /р.31.01.1844 г./ от София да проповядва. Той е бил в града за известно време и след освобождението на България от Османско присъствие 1878 г. Неговата майка учителката Неделя Петкова /баба Неделя/ на чието име е кръстен площад в гр. София е приготвила знамето на четата на легендарния дядо Ильо Войвода Ильо Марков Попгеоргиев, Кара Илия, капитан Ильо Марков, ок. 1805-17.04.1898 г./. Знамето на Разловското въстание вдигнато на 08.05.1876 г. е съшито от Станислава сестра на Васил и майка му баба Неделя- съхранява се във военно историческия музей- София. Сестра му Станислава Петкова Караиванова след Берлинския договор 1878 г. е учителка в девическото класно училище в Кюстендил. Включва се активно в комитета "Единство"- революционна организация на българския народ под формата на благотворителен комитет. /Кюстендилският комитет е образуван като клон на Софийския по инициатива на Охридския митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски през 1878 г. Превръща се в център на Кресненско-Разложкото въстание- 1878-1879 г./. Според записките на Вл.Караманов- бащата на поетесата Веса Паспалеева- "Еремия Петков Караиванов- другия брат на баба Неделя е останал без всякакви последователи в Кюстендил". Явно, че по това време става въпрос за две или три евангелски групички, които служат на Бога поотделно. Задомява се тук и с брат си е "фрактерзия"- шивач на европейско облекло, но занаята не върви, защото владиката /по това време имаме гръцки бивш Родоски, Кюстендилския Игнатий 1864-1886 г., назначен от гръцкия патриарх през 1861 г. и български Иларион Ловчански и Кюстендилски 1872-1884 г. назначен от Българската екзархия / в Кюстендилската епархия настройва обществеността срещу него. С брат си по време на априлското въстание /1876 г./ напускат града. Ефтим Винаров от Радовиш, поради несигурния живот в Македония, се преселва в Кюстендил. Назначен е за библейски книжар при мисионерската станция в Самоков. През 1905 г. заедно със семейството си заминава за Америка. През време на Балканската война /1912-1913 г./, чрез евангелското общество в Кюстендил са подпомогнати 500 семейства със суми събрани от чужбина. Известно време в Кюстендил работел и п-р Г. К. Седлоев. П-р Георги Д. Кожухаров служи тук до 1924 г. /в някои документи се сочи, че през 1921-1925 г. той е бил в Сливен/. Кюстендилското архиерейско наместничество Изх. № 2077/11.10.1924 г. излиза с решение за свикването на събрание за вземане мерки да се спре строежа на протестантски молитвен дом в центъра на града. След п-р Терзиев, който се преместил в Кричим /1927 г./, бил назначен Никола Хр. Семерджиев от Кюстендил, който до тогава бил и библейски книжар, служи като проповедник до 1936 година. Никола Семерджиев живее в собствената си къща и затова новопостроената сграда на ул. "Неофит Рилски" е отдавана под наем на частни лица. От втората половина на 1936 година в сградата на "Н.Рилски" започва да живее пастора със семейството си, като едновременно вече тук се извършват и богослуженията. На северната страна на църквата е стоял кръст и надпис "Евангелска църква". През 1932 г. според статистиката на Съюза на евангелските църкви в Кюстендил има 12 члена на църквата, 30 члена на обществото- общо 42 члена. Неделни посещения на църквата: сутрин- 30, вечер- 30, училище- 40, сряда-20 /История на Евангелските църкви в България- 1994 г. стр.53/. След Семерджиев амвонът бил зает от пастор Крум Карагюлев от Пловдив до 31.05.1937 г., по късно заминал за чужбина, от 01.06.1937 г. до 1942 г. служи пастор Георги Д. Кожухаров- по негово време бил извършен голям ремонт на църковната сграда. След него идва п-р Иван Ножаров от Пловдив от 01.05.1942 г. до месец юли 1949 г., по късно той е отстранен от съюза на евангелските съборни църкви, заради непристойното си поведение, но назначен от Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове за пастор на методистката църква "Д-р Лонг" в София. "Като наследство от работата в евангелската църква в Кюстендил на пастор Иван Ножаров, сътрудник на милицията, църквата в Кюстендил е "подарена" на читалището с условието църквата да я ползват за свои църковни нужди, а читалището да не я ползва за светски забавления"- стр. 371 История на Евангелските църкви в България, 1994 година. След него църквата в Кюстендил остава без пастир. За известно време е посещавана от проповедници от София на ротационен принцип. "Непонятно поради какви причини страх, натиск, незаинтересованост- се стига до нещо необичайно- с нотариален акт за дарение № 25, том III, дело № 773/1957 г. църковното ръководство подарява целия църковен имот на образцово народно читалище "Васил Коларов"- гр. Кюстендил, по късно 1990 г. отново приело старото си име читалище "Братство". За официалната част на нещата според свидетелствата на участвали вярващи в събитието, чиито имена не мога да спомена по понятни за обикновения човек причини, сценария за пред законодателството и за пред обществеността е следният: В един неделен ден преди обяд Георги Семерджиев, жена му Ана Семерджиева, сестра му Райка Константинова, майка му Тина Семерджиева, Станко Захариев, Драга Захариева, Райна Ташкова, Евгения Белокапова /към 1962 г. преминава към Евангелската петдесятна църква/, в присъствието на п-р Симеон Хр. Мутафов- едър солиден мъж в бял костюм- съратникът на Георги Димитров /1882-1949 г./ "вземат официално решение" да се извърши това дарение/. Всъщност мястото за което става въпрос някога се намирало със стара постройка в близост до данъчното управление и кметството. "Мястото се купува от тогавашния му притежател Стоян Ив. Сарайски, виден кюстендилски гражданин- индустриалец, народен представител. Това място остава неизползвано известно време, поради желанието на обществото да закупи и друго място на по видно място в града и там да се построи църква, а на Неофит Рилски да се построи жилище за пастира и семейството му. Такова място е намерено и закупено от наследниците на Христо Ив. Лекарски, бивш дългогодишен кмет на града, намиращо се в близост до големия централен градски площад "Св. Кирил и Методий" сега площад "Велбъжд" и с лице към булеварда, който води от площада за гарата, на мястото на хотел Пауталия. Мястото е обширно със стара едноетажна паянтова къща с няколко стаи и огромен двор. Временно тук се е настанил евангелския дом, като тук се е черкувало и малобройното Кюстендилско евангелско общество. Но на това място, както и на Неофит Рилски не се разрешава да се строи евангелски дом. При това положение през 1927 година се построи нова сграда на мястото на прогнилата на Неофит Рилски, паянтова едноетажна от три стаи и кухня, която да служи за жилище на пастора, както и за черкуване". През 1921 година в България се оформят две църкви- които приемат кръщението със Святия Дух- Евангелска Петдесятна църква и Христова църква, която заради Стоян Тинчев от с. Долни Дъбник е позната между тогавашната власт и другите вярващи под името "тинчевисти"- понеже събранията им протичали много бурно с изпадане в транс и глосолалия. Около 1935 г. членовете от Конгрешанската църква в гр. Кюстендил преминават към Петдесятната църква. През 1954 година Невена Рибарова- от Кюстендил, живуща в София- на ул. "Прага" № 11 завършила "Робърт Колеж" в Цариград свързва част от местното общество с Христовата църква в кв. "Булина ливада"- в София, около 2/3 от църквата приема този начин на служение. След смъртта на Станко Захариев, гостуват в църквата на служение, Иван Колев от с. Михаилово, Старозагорско, Марин Пенев от с.Пъдарево, Новозагорско, брат Никола от Драглище и т.н. От 1983-84 г. п-р Васил Еленков посещава църквата във връзка с даване на господна вечеря, водни кръщения и важни църковни празници. Понастоящем от това евангелско общество в Кюстендил са учредени три самостоятелни църкви- Обединена Божия църква с две разклонения, Българска Божия църква и Божия църква в ромския квартал. През 1955 година по голямата част от Евангелска Петдесятна църква преминава към Хриктовата църква /Обединена Божия църква/. Другата част от Евангелска Петдесятна църква остава като такава и до днес. От 1961 г. до 1996 г. църквата провежда своята дейност в дома на Атанас С. Захариев. От 1996 г. в салона на "Стройрайона" ул. "Владимир Заимов" № 14. Около 1980 г. се образува група вярващи към ББЦ, Маринка Гуглева е от Христовата църква, а Симеон Тодоров Стоянов и другите са новоповярвали. По това време до месец април 1996 г., проповядват в църквата Атанас Ст. Захариев и Костадин Стойчев /бащата на Наско К. Стойчев/. Официално Обединена Божия църква е регистрирана в Кюстендил под № 92-00-25/14.04.1992г. В момента църквата се ръководи от Наско Костадинов Стойчев живущ в кв. "Герена", бл 165, - пастор- в момента завършва Софийския Библейски колеж. Офиса на църквата се намира на ул. "Ал. Батенберг" № 6 /в края на 1998г. на ул. "Ал. Стамболийски" № 56/. На 15.02.1996 г. община Кюстендил пререгистрира новото ръководство на църквата № 92-00-22; Атанас Станков Захариев, Костадин Димитров Стойчев, Наско Костадинов Стойчев- пастор, Станимир Атанасов Захариев- дякон, Юри Георгиев Илиев- дякон, молитвен дом ул. "Гороцветна" № 24. С подадена молба до общината № 02246/17.06.1997 г., общинското ръководство регистрира нов духовен съвет с документ 92-00-102/25.06.1997 г. Председател: Наско К. Стойчев и членове: Юри Илиев- /завършил Московска християнска семинария "Благодат"- 1995 г. и Софийски библейски колеж- 1997 г., Станимир Ат. Захариев, Симеон Тодоров, Снежана Цв. Йорданова, Роза Цв. Каменска, Славка Ив. Христова, Кирил Хр.Николов, Фиданка Йон. Стефанова, Атанас Захариев, Радка Стоичкова, Костадин Стойчев, Йорданка Манасиева, Ани Ардалска. На Петдесятница на 07.06.1998 г. на богослужението в църквата на което присъствах, основното в проповедта на младия пастор Наско К. Стойчев беше: "Аз не Ви призовавам да живеете в религиозно общество, а да се учим в Христа, да имаме християнски позиции в живота. Присъствуваха 50 вярващи, от тях 10 жени със забрадки, което е символ и на по крайни разбирания във вярата, 14 мъже, 5 деца на възраст от 6 до 14 години. Средната възраст на 2/3 от обществото беше 40-45 годишна. Богослужебният живот в църквата е следният: Църквата разширява своята дейност в селата: Копиловци- обособена църква с 20 члена, Шишковци, Раждавица, Раненци, Гюешево- обособена църква с 18 члена и т.н. След едногодишни вътрешни спорове по въпроси които касаят служението, през месец октомври 1998 г., част от църквата около 10-12 човека, се отделя като самостоятелна домашна църква, която се дистанцира от харизматичните учения. В община Кюстендил в тази връзка е подадено писмо с регистрационен номер 94-00-985/16.12.1998 г. до специалист "Култура и Вероизповедания" със следния текст: Господин началник, уведомяваме Ви, че напускаме духовния съвет и църквата в гр. Кюстендил към ОБЦ с ръководител пастор Наско Костадинов Стойчев, считано от 09.11.1998 г., поради принципни несъгласия"- следват подписите на Атанас Ст.Захариев, Станимир Ат. Захариев, Юри Георг. Илиев /последните двама са дякони в църквата от 12.04.1996г. ръкоположени от пастор Васил Еленков и пастор Деян/. Домашната църква провежда своята дейност на ул. "Гороцветна" №24, а другото крило на църквата с младия пастор Наско Стойчев в салона на бившия"Стройрайон", ул. "Ген.Заимов" № 14. Всъщност с обособяването на двете самостоятелни общества се подобрява дейността на църквата като цяло, като дейността се разнообразява и обхваща повече области.